Оборот от бързи кредити

Макар че на практика горните изисквания трудно могат да бъдат спазени, схемата за определяне на възможностите на фирмата (тяхната граница) да обслужва взетите кредити е метод, който широко се ползва в анализа на бонитета на кредитоискателя. Нещо повече – обсъжданият разчет трябва да бъде извършен кредит още в началото, за да бъдат спестени усилията, които потенциалният кредитор би вложил в оценката на дадена кредитна заявка, ако би започнал работата си в друг разрез.

Бързи кредити онлайн

С една дума – би било излишно банката да полага по-нататъшни усилия за проучването на заявка, в която данните очевидно свидетелстват за недостатъчните възможности на кредитоискателя, измерени чрез очакваните приходи и паричния поток (cash-flow) да обслужва взетите кредити. Банката трябва също да се пари убеди, че паричният поток позволява не само обслужването на бързия кредит с достатъчно свободни пари на заем, но и оставя “въздух” на фирмата при евентуалните “изненади” – напр. повишаването на лихвите, финансирането на допълнителни инвестиции, отклик- ването на повишена данъчна тежест или други непредвидени разходи. На прак-

тика се препоръчва оценката на възможностите на фирмата да обслужва кредитите си да бъде извършвана паралелно с анализа на нейната прогнозна рентабилност.

Банковите специалисти са на мнение, че във всеки случай е препоръчително прогнозните показатели за рентабилност да бъдат приемани с резерви. Практиката свидетелства, че оптимистичните данни често трябва да бъдат коригирани надолу. Особено важно е да се разглеждат “под лупа” слабите фирмени заем годишни бърз кредит данни за текущ период, след които се предвижда постоянен ръст нагоре. Особено скептични са експертите, когато скромни планови резултати на фирмата се заменят от блестящи прогнозни показатели занапред. Тази “метаморфоза” е толкова по-натрапчива, колкото по-дълъг е времевият хоризонт. Кредитиращата институция следи в подобни случаи дали съзнателно или несъзнателно кредитоискателят е ползвал възможности за манипулация на резултатите от рода на:

селективно представяне на данни и информация;

едностранчиво тълкуване на вероятни развития;

тенденциозен избор на величини за сравнение;

съзнателно преиначаване на данни за бъдеща реализация на продукцията;

игнориране на алтернативи.

Прекалено оптимистичните очаквания за реализацията на излишъци могат да бъдат отразени в плановете на кредитоискателя напр. чрез:

твърде големи количества, които се предвижда да бъдат реализирани;

прекалено ниска прогноза за разходите;

прекалено ниски извънредни разходи, особено при внедряването на нови продукти и/или технологии;

твърде кратки периоди за движение на стоката през вътрешнофирмени- те канали, съответно твърде “ускорена” реализация.

В обобщение трябва да посочим, че кредитиращата институция особено стриктно трябва да проверява прогнозните данни откъм тяхната достоверност и съответствието им на реалните обстоятелства. Това важи особено за приходите и за базата, на която те се пресмятат. Когато обобщени данни за приходите се привеждат в плановите документи на фирмата това означава, че се очакват изменения на пазара на суровини и материали и че тези изменения ще бъдат “прехвърлени” върху крайния потребител.

#62. Резерви при финансирането

Анализът на резервите при финансирането е ориентиран към определяне на уязвимостта от кризи, съответно на “свободния капацитет” на ликвидност- та на кредитоискателя. Банката изхожда от схващането, че една фирма, която е на границата на своята ликвидност. и за която всяка кредит без доход следваща степен на зад- лъжнялост е решаваща, не може да се бори с кризисни тенденции така успешно, както сравнима по останали параметри друга фирма с резерви в тази област. Проблеми с ликвидността могат да възникнат тогава, когато резервите в банки и потенциалните вземания от доставчици са изчерпани за фирмата, реел.

когато последната не може да разчита на помощ по тази линия. В този смисъл резервите при финансирането са фактор, който се определя от това, дали и доколко дадена фирма е изчерпала възможностите си да получава нови кредити, доколко тя може да задлъжнява занапред, дали “освобождава” своевременно капацитет за формирането на нови дългове и какъв е делът на нейните “тихи резерви” в баланса. В тази връзка кредиторът се стреми да си изясни възможностите на бъдещия клиент да залага имущество срещу кредит, потенциалът му да продава, за да си осигури средства, както и да се разплаща.

Възможността на кредитоискателя да залага или да отстъпва имущество срещу кредит включва – според западните критерии • залагането на ценни книжа, форфетирането на вземания в банки и факторингови компании. Под поемането на “натоварвания” се разбира възможното отдаване под наем и/или ипотекиране на земя и парцели. Потенциалът за продажби включва възможността да се реализира на онлайн кредит пазара имущество – в т.ч. участия, машини и съоръжения и др. п. Целевите разплащания се схващат като възможност на кредитоискателя да забавя разплащанията си към доставчици от една страна, и да ускорява вземанията си от кредитори и длъжници – от друга. При продажбите на имущество могат да бъдат осребрени натрупаните в предшестващи периоди “тихи резерви” (задбалансови активи). Естествено, при обсъждането на изброените възможности банковият експерт трябва да изясни въпроса дали съответният актив (резерв) е свободен от претенциите на трети лица.

За изясняване на точния вид и количество на ликвидните резерви на кредитоискателя е необходима поне ежегодна актуализация. На практика е твърде трудно да се получи прозрачност по този въпрос. Банковият експерт е длъжен в тази връзка да проведе множество разговори и да прегледа различни документи – годишни приключвания, извлечения от имуществените регистри, сведения от други банки, данни от рейтингови агенции, информация от общините и т.н. Важен “лакмус” по въпроса как са били формирани резервите за финансирането през годините, е анализът на задлъжнялостта. Този “лакмус” показва колко години би трябвало да изминат, за да могат да бъдат покрити от постъпленията на паричния поток (cash-flow) натрупаните резерви. При това се приема, че паричният поток е бил константен и постъпленията са оставали изцяло във фирмата. Ако се проследи степента на задлъжнялост на фирмата през годините, могат да се направят обобщаващи изводи за нейните източници.1

Почти всяка фирма на Запад формира в течение на времето “тихи резерви” (задбалансови активи) поради спецификата на данъчното облагане. Ето защо, при анализа на резервите за финансирането кредиторът трябва да прави разлика между ликвидните резерви и задбалансовите активи. Последните могат да бъдат констатирани чрез анализ на данните в баланса.

  1. ‘ Повечето германски банки напр. “измерват” степента на задлъжнялост на своите клиенти чрез данните от техните баланси. От балансите те извеждат показатели за задлъжнялост, които се диспонират във времеви хоризонт от три години – бел. авт.

Стратегия на 10% намаление и 30% увеличение на цената на акциите


Тази стратегия се изразява в купуването на акции,; когато Dow (показател за цените на акциите на 30 най-големи компании в САЩ) спада с 10% в сравнение с цената отпреди 12 месеца и продажбата на акциите, когато Dow се повишава с 30% в сравнение с цената отпреди 12 месеца.
Тази стратегия е дългосрочна и не гарантира, че купуването на акции става в абсолютно най-благоприятния момент. Тази стратегия ни принуждава към продажбата на всички акции и влагането на капитала в плавните фондове (равностойност на пари на заем в брой) през по-продължителен период от време.
При тази стратегия удобните моменти за купуване се случват единствено няколко пъти в едно десетилетие. През последните 25 години инвеститорите са могли да купуват съгласно този принцип през следните години: 1962, 1967, 1970, 1973, 1974, 1978, 1982 и 1984 години.
Интерес представлява също така и фактът, че 19 октомври 1987 година (денят на краха на борсата), не беше ден за покупка поради това, че Dow не е бил с 10% по-нисък в сравнение с 19 октомври 1986 година. Няколко месеца преди краха в същото време, Dow беше с 30% по-висок, отколкото 12 месеца по-рано, което трябваше да склони към продажба на акциите.
Таблица 8 показва моментите на покупка и продажба на акциите от януари 1988 година до март 1989 година (период от 15 месеца). През януари 1988 година Dow беше 1958, показателят за покупка беше по нисък от Dow с 1942, през февруари Dow достигна 2023, а показателят за покупка беше по-нисък от Dow с 2001 и накрая, през март Dow беше 1988, а показателят за
купуването беше по-нисък от Dow с 2074. Използвайки тази стратегия, инвеститорите бяха задължени да купят акции през последните дни на март 1988 година.
По-горе описаната стратегия – като механична -елиминира емоциите, свързани с купуването и продажбата на акции. Ако страха пред загубата на капитал и надеждата за по-голяма печалба най-много пречат в ефективното инвестиране на пазара, то стратегията се базира на проверените математически принципи и инвестициите трябва да донесат добри резултати.